Двубоят между Ахил и Хектор

След битката край реката и отвличането от бог Аполон на Ахил,  всички троянци се скриват в града. Единствен Хектор очаква най-силния войн сред ахейците пред крепостта и не се страхува. Когато вижда своя противник, най-първият войн на ахейците

След битката край реката и отвличането от бог Аполон на Ахил,  всички троянци се скриват в града. Единствен Хектор очаква най-силния войн сред ахейците пред крепостта и не се страхува.

Когато вижда своя противник, най-първият войн на ахейците-Хектор,обвзет от страх обикаля Троя три пъти. Ахил го преследва. Приам и Хекуба уговарят своето „чедо любимо“ да се върне в града. Майката плаче, възрастният цар си скубе косите, но сърцето на Хектор е непреклонно-той очаква своя враг с „негаснеща злоба в душата“.

Жребият на Хектор се оказва по-тежък, тъй като Аполон го изоставя и Зевс страдайки за него, поставя съдбата на двамата войни на везни.Преди битката Хектор се опитва да се уговори със своя противник,че независимо от изхода на борбата, е по-добре тялото на падналия да не бъде осквернявано. Ахил категорично и непоколебимо отхвърля предложението.

Следва величествен двубой. Двамата се изправят един срещу друг с еднаква омраза и ожесточение. Пръв започва битката Ахил. Той хвърля копие, но не улучва и Атина му го подава отново. Когато Хектор хвърля своето „копие медно“, то се забива в щита на Ахил и тогава той призовава на помощ брат си Деифоб, но Хектор вече разбира своята обреченост.  Пронизан е в шията-единственото му открито място. В предсмъртните си мигове-преди младата душа да се отправи към владенията на Хадес, Хектор отново моли Ахил да не скверни мъртвото му тяло, но ахеецът му отказва гордо. Така се приближава към предсказанието за скоростната смърт.

Ахил сваля доспехите на Хектор(това същност са собствените му стари военни одежд, които дал на Патрокъл, а Хектор ги свалил от него). После замисля опозоряване на тялото- завързва го за колесницата си, пробождайки сухожилията му. Влачи го към корабите, към стана на данайците. Приам, Хекуба, Андромаха, които наблюдават от стените на Троя, избухват в плач. Майката си захвърля булото, бащата стене. Когато Андромаха научава, припада. След като се съвземе, започва да оплаква злочестата си съдба, пазбитото си семейство и живот, новия си свят-на вдовица и бъдеща робиня с малкия Астианакс. Стон и плачове се носели из целия град, потънал в скръб.   Автор: Александър Ненов